Не си наливай сам горчиво вино, то буцата заседнала не ще отпари... пристягат обръчите гърлото с преглътнати сълзи-шамари. Не ти достига въздух... светът ти се е сгромолясал и сякаш върху теб се е стоварил! Горчи най-сладката отрова и щастие се ражда от проклятие... Tи имаш белег от подкова и той е твоето разпятие. За кой ли път отново свличан, за кой ли път до смърт ранен... замалко уж незаменим... и уж обичан, завинаги - обезверен. Не си наливай сам горчиво вино... от истините чашите се чупят.