Каква е ползата да гледаш към върха
Каква наистина е ползата
Ако пътя си до него не изминеш
Ако отворена дланта му не откриеш
За да усетиш милувката на вятъра
И силата на Живата вода

Какво е да погледнеш към върха
Но като несмислен гол охлюв
Да останеш стъпкан в долината си
Прозрял в последния си миг
Че можеше да бъдеш
Че всъщност беше и роден да бъдеш

Каква е ползата
Да знаеш времето и времената
Но да не ги досегнеш даже с поглед
Защото пътят ти
                      в началото е свършил
В началото
          на първите ти плахи стъпки
А трябваше да е начало на възход

Пътят наистина е сякаш твърде дълъг
И сякаш няма намек късче светлина
Пътят минава този път през времето
През долината на безкрайна скръб
Под пелена на неизбежна смърт
Но Някой ще ни води над водите

Аз тръгнах и не ще се спра назад
Очите ми ме теглят към върха
Прозрях капаните на всяка смърт
И вдигнах меча си искрящ в Небето

Каква е ползата да гледаш към върха
Ако пътя си до него не изминеш