Огледай се във мен да разбереш,
до вчера, даже днес ме е боляло,
за теб, за мен, за нас.З ащо не спреш?
Дете да бе, пак би ме то разбрало.
Огледай се, със мен си плакал снощи,
не онзи ден било е... преди дни.
Приятелю, не сме ли близки още?
Били сме, а кой всичко провали?
И толкова излишни думи
и обещания - потънали в земята черна.
Напълни ми главата със заблуди
и как на счупени мечти да бъда верна?
Огледай се,кажи кой - кой излъга?
Ако е завист, за какво ми завидя?
Аз зная своята диагноза и присъда.
Огледа се, защо не се видя?
Но виж се пак, открих ти място в Ада
на мойте бели дни - потънал в черно.
Във царството на сляпата забрава
ще те положа както му е редно.
Били сме близки - ето съмва вече!
Не си единствен - като всички други!
Приятелю, погребвам те далече
и само Господ може да ме съди!