Не се страхувай
да ме докоснеш утре,
в усмивките на пролетни слънца
не се страхувай...
дори в нощите
рисувайки луната със сълза.
Не се страхувай
от дланите си нежни
потърсили утехи... дори скръбта
невидимите блясъци, с лъчите
поднесени в очите от дъжда.
Не се страхувай
рискувайки забрава
в неизвестността дирещ топлина
дори умирайки пак стихват
вихрушките от допира сега.
Не се страхувай,
че утре няма да ме има
разпръснал в прахта цветя
докосвайки ме
дори и да умирам
превърни денят ми
отново в мечта.