Не се страхувай да ме докоснеш утре, в усмивките на пролетни слънца не се страхувай... дори в нощите рисувайки луната със сълза. Не се страхувай от дланите си нежни потърсили утехи... дори скръбта невидимите блясъци, с лъчите поднесени в очите от дъжда. Не се страхувай рискувайки забрава в неизвестността дирещ топлина дори умирайки пак стихват вихрушките от допира сега. Не се страхувай, че утре няма да ме има разпръснал в прахта цветя докосвайки ме дори и да умирам превърни денят ми отново в мечта.