Sunnyto123:

Щастлив ли си? В живота ти ме няма.
Пресъхна извора на живата вода.
Спечели всичко - и пари и слава...
А душата ти? Къде изчезна тя?
Такъв си ти - избягал вятър,
прегърнал някаква изчезваща мъгла.
А аз те имах за добър \"приятел\",
сега разбирам колко сляпа съм била.
Изгуби всичките звезди от небосвода
и даже се гордееш с това.
Това си ти. това е твоята природа.
Пак губиш всичко, за да бъдеш на върха.
Но ти грешиш. Една минута слава
не струва колкото човешката душа.
Предателство. Това ли заслужавам?
Не се надявай. Няма да простя.

Kanibal:

Постъпих грозно и не го отричам,
презирам се, но вече все едно,
едно красиво и добро момиче
прегазих като купчина сено.
Защо те исках и защо те имах,
небето ме упреква с огнен глас,
обсипах те с безброй прекрасни рими,
а се оказах гаден дядо мраз...
Скрибуцат разгневени ветровете,
стоварват върху мене своя гняв,
не виждам вече даже цветовете,
не мога да остана вече прав..
Прости ми - не не мога да ти кажа,
а просто ме презри и забрави,
не исках всъщност тебе да накажа,
а да прогоня своите злини...