Аз няма да си ида от света.
Ще си отиде само част от мене -
една нетрайна външна суета,
която е за тленност отредена.

А другото - дълбоко вътре в мен,
с което дишам, чувствам и копнея,
ще се възражда всеки идващ ден -
във всичко, дето никне, връзва, зрее.

Защото съм и залез, и зора.
Тревичка ситна съм. И връх планински...
И всичко мое бързам да раздам,
че времето тече и се изнизва.

Не се боя, че идва старостта,
че тъмна неизвестност ме очаква.
Отдавна победила този страх,
вървя към края, както към начало.