Не съм поет,
навярно няма и да бъда,
откъсна се перо от моите криле.
И тихо падна,
в локвата удавена зад ъгъла,
порасна там във птица... не съвсем.
Не съм я дирила,
крилете и лъжовно пляскаха,
стремително към отразено в локвата небе.
Бе зимна вечер,
след години срещнах я,
\"Не птица съм\" -ми каза. \"Нямам си поет\"