Гледаш ме толкова ласкаво,

сякаш предлагам сливи за смет.

Не съм крадецът на праскови,

а кварталният скучен поет.

Този, дето често бродира

плочника грапав на оверлог,

и звездите с рамо подпира,

на небето под гьола дълбок.

Аз незримото виждам чрез стих,

в късогледите нощи и дни.

Не в куплети от себе си скрих -

в тях зрънце от мене кълни.

От плевели едри несмогнах

да израсна към синята вис.

От скука Михаля не погнах -

негримиран квартален артист.

Не, не съм крадец на праскови

и не предлагам сливи за смет.

Докосни ме с пръсти ласкаво,

лудите, казват, били на късмет.