“Прости ми слънчице подлия удар.
Прости ми тежките думи, към своята
любов устремен, приятелство добро,
потъпках и погубих. Вместо да бъда
достоен приятел, аз не заслужено те
наранявах. Избягвах те без причина,
и с глас студен молбите ти подминавах.

Прости ми, ангелче, че в дявол се превърнах.
А, може би такъв си бях. Зад маска черна
истината криех, когато на дъното изоставен
лежах – ти ме спаси, а в замяна те оставих
в твоя ужас да се бориш сама.
Прости ми”