Ти не откриваш във мен онова,

за което у друга мечтаеш да видиш.



Ти не виждаш във мен любовта,

която без да искаш разпали.



За какво ли се влюбих във тебе?

Да чакам и страдам?!

Да търся с поглед очите ти нежни?

Да гледам как нея целуваш,

не чуващ гласът ми?!



И ден подир ден любовта ми изсъхва,

и рони се сякаш скала е....

след време от нея само спомена,

знам в мен ще остане!



1998 г.