Не оставай с мен когато ще те нараня...

Всеки ден гледам навън...

Вятърът не може да ме спаси от теб...

О,аз се нуждая от теб, но натискът не може да си тръгне затова ще

е по-добре да напуснеш, да продължиш да седиш така далеч от мен.

Ти, ти, ти, ти и само ти си виновен за това, което направи..

Помня предната вечер седях на отворения прозорец когато влезна, за да

ме унижиш за пореден път... Започна да говориш, но те прекъснах с думите:

"По-добре ще е да умра. Знам, че го искаш и ти и всички. Мразиш ме... И аз не съм го искала, но сега

искам да умра" Ти ме удари за пореден път и алкохолната миризма от теб ме прегръща...

Няма ги ръцете ти с топла обич...

Помня последния път когато се скрих зад теб...

Дори не помня кога беше...

Аз се нуждая всеки ден да седя по-далече и по-далеч от теб...

Опитвам се да плувам не искам да се превърна в теб или в нея...

Щях да се одавя заради теб.Загубих се в теб..във всичко,което каза

и сега всеки ден по всяко време се опитвам да седя по-далеч от теб...

Погледни нещата от външната страна...

Ти нямаш нужда от мен... Погледни нещата от външната страна и ги приеми...

Ще плувам..Ще плувам... Ти, ти, ти, ти мразя те, мразя те, мразя те...

Нямам нужда от теб, така че стой далече от мен...

Не се опитвай ще е поредното нещо,което ще провалиш...

Не искам още безсънни нощ да седя и да чакам да видя онзи предишен човек...

Вече те няма... Ще избягам... Ще плувам... Трябва ти време... Много време, за да промениш нещата,

но аз не вярвам на думите ти, а това те кара да се отказваш... Всеки път когато си трезвен и погледнеш в мойте далечни очи

вярата, която нямам в теб те кара да се отказваш...

Стой далеч от мен... Вече не искам да знам...

Стой далеч от мен...