Не ми остана нищо след предателя.

Две празни думи, мисли... и безумие.

И няколко превити пълнолуния,

които да изпълват сетивата ми...

Не ми остана много след измамника.

Две изтънели струни, стегнали душата ми.

И няколко безсъния, прокрадващи.

Обичане, обричане... и толкова.

Не ми остана нищо след бездарника.

Две хладни устни, посинели от мълчание.

Едно сподавено, нехайно хлипане.

Две шепи палещи светулки... Мъртви.

Не ми остана нищо... Само стихове,

надраскани набързо по стената.

Две тихи утрини, които... не разсъмват,

и лумналите залези, не доизплакани...