&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;
&nbsp; 
Не ми се тръгва. Още не.
Напролет стъпките затъват 
във вишневите цветове
на младите събудени градини 
и пишат със подковите&nbsp; коне,
високо в облаците сини. 
Не мога босонога да притичам
по спомени от минали любови 
на малка слънчева пчела приличам
залепнала за медени окови. 
Пусни ме. Трябва да си ида.
Боде &nbsp;небето сребърна игла&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; 
априлски облаци - огромни миди,
люлеят перли в живата вода... 
&nbsp;
&nbsp;

uFeel.me

Не ми се мре, не ми се мре . . . .