Обидил си ме знайно или не.

Аз, чувствата си не оставям скрити

и не мога да се преструвам на дете.

Гневът си явно ще ти го покажа

и никак няма да мълча...

Не искам да ме молиш ти за прошка.

И не искай, веднага да ти простя...

Ще тропам с крак , ще се цупя

и вилнея; - остави на свобода яда си,

да излея... и ще бъда твоя пак...

После неусетно ще ми мине,

ще помълча за още някой миг.

Накрая силно ще те прегърна,

и ще впия нежно мойте устни в теб...