Движи се с мене, Самота.
Движи се с мене и не спирай.
И тази нощ в безмълвната тъма
сълзи в очите ми сервирай.

Бъди със мене, Самота.
Бъди със мен, ти, моя тъжна дружко
и все тъй упорито, както досега,
от своите прегръдки не ме пускай.

И чакай с мене, Самота.
От нищо вече няма да се крием.
С прииждането на деня
отново нека във поредната стена
безмилостно да се разбием.

Освободи ме вече, Самота!
Аз знам, че твърде свикнах с тебе,
но се боя, че с времето духа,
затворен в тялото ми, стана непотребен.

Не ме разбирай грешно, Самота.
Не искам да те нараня, да те отричам,
но, моля ти се, дай ми свобода,
поне веднъж в живота да обичам.

Изчакай търпеливо, Самота,
защото знаем - твойто се не губи.
Човека в раждането и в смъртта,
понякога във утринната сивота
до теб със изненада ще се буди.