Не искам да си от мастило муза -

подредени думи върху листа бял.

Искам те по джинси и по блуза,

косите си небрежно разпиляла.

Искам те с усмивка като стих.

И с блясъка в очите - неизбежен,

във които в лунна нощ се преоткрих,

вдишал с поглед погледа ти нежен.

И когато си заспала на дивана,

да те завия с тихата си близост.

С пръсти в къдрите ти да  остана,

докато нощта на пръсти се изнизва.

Искам те с обърканата непонятност

на всички чувства, във които не горях.

Искам те с усещане за необятност

и с кротката смиреност на монах.