Вземете всички, всички мои думи !
Идеите ми нека бъдат ваши…
Доукрасете ги така, че да се чувствам
като дете с преписано домашно.

Те – мислите, изобщо не са мои,
дочувам ги от езерните духове.
За тях пък казват – не били жестоки,
желаели на хората най-хубавото.

Какво пък толкова, нали съм си прозрачна,
аз влизам много лесно в чужди роли,
но не като актриса, не нарочно...
А за да взема, да са мои болките ви…

Дишайки, минавам през минутите,
а ако спра – превръщат се в столетия.
Така излишно, лустрото от думи
е някаква заблуда за предметите.

Нелепица голяма е да страдаш
от явна яснота на свои чувства,
че маските в комплект с мъгляви фрази
все повече минават за изкуство…

Истинска и с друга самоличност,
в безлунна нощ захлопвам си вратата.
Прозорците ми светят с бели мисли,
но няма да ви дам от тишината си…


Елена Желева. 10.02.2013 г.