StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,154
   Потребители: 12,430
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,054
   Точки: 2,670,055
   Съобщения: 183,799
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,720

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Не бях добър


Не бях добър. Разбрал съм го отдавна
и страдам си горчиво за това.
Каквото имах – някой го открадна.
Белее вече моята глава.

Живях – изглежда – мъдро, достолепно –
към грозното съм махвал със ръка,
така съм сбрал, макар и неусетно,
най-хубавите чувства в паметта.

Понякога сълзяха ми очите,
изтривах ги, опитвах пак и пак...
Не се предавах, следвах си мечтите –
надвивах с тях злокобия и мрак.

И знам – живях без дъх да ми остава.
То – пак съм жив, но искам да умра.
За нищо вече шанс не ми се дава –
не тичам, а не мога и да спра.

Да бях си скрил надеждица, търпимост –
на повечко, и скришни все места –
с увереност, със истинска решимост,
изправено бих крачил из града.

А то какво – отритнат и отблъснат,
от другите – разбран-недоразбран,
живея жаден, гладен, необръснат,
на пълния с безгрижие таван,

загледан към мечтаните картини,
заслушан във вълните на душа,
която – вече толкова години –
жадуваше, бленуваше, боля...

Какво пък, още мога да копнея
за повече любов и красота,
а някой ден – пътувайки към нея –
дано без пепел тихо изгоря...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2012-10-16
прочитания: 287
точки: 34 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 18 (виж препоръчалите)

Вход