Дъждът притихна.Отваля...
Mустак помръдва старата лоза
и си отърсва капките зелени,
по гроздовете тихо спи дъжда
и чака слънцето, за да го вземе.
По каменните пейки на брега,
под шапките от сребърни лозници
накацали са в седем вечерта
най–тъжните и остарели птици.
Крилете им са шлифери от бронз
люлее бриза слабите тела
морето със любов облизва,
солените им каменни пера.
Алеята проблясва в мрака
от лунна плитка - косъм изтънен
самотни лодки тихичко нашепват
светулчения си рефрен...