Неверен облак,

в танца луд все тъй си неизброден,

миражен  пътник из небесните бразди

във недочаканото утро недолюбен.

Препънах се във теб със поглед, спрях те

избликна шарен водопад от щерните ти,

юлски луди във несънувания пламнал свят,

от диви пеперуди и възторжен блян,

по детски очарован от живота. Ела,

вода ми дай, целувка от небето

тъй морна съм в предела земен на плътта.

Целувка дай ми, птица невидяна,

най-сбъднатото чудо на дъжда.