Сам самичък си оставам
в къщи седнал на дивана,
а компютърът пред мене
ми говори чрез екрана:

"Ти, ела насам пиши,
нека малко ти олекне,
нека в твоите очи
нещо светло пак да блесне!"

"Зная" аз му отговарям -
"Няма страшно, аз съм силен!"
клепките си пак притварям
и облива ме наслада,..

и умора! и умора!..
доста май ми се натрупа
пълно е със странни хора
дето пробват да ме купят -

(Всичко може да се купи -
цвят и гланц, и аромат,
но и лесничко се чупи
порцелановият свят!)

може и да се предам,
може и да се ядосам! -

Най-напред ще се наям
и ще мисля по въпроса.

30.10.2004г.