Стягат ми мислите.
Точно като нови обувки.
Потъмня ми душата.
Погрозня от преструвки.
Сви се като в утроба.
Като копче откъснато трака.
Тъмни думи-стара прокоба -
лунен камък в перата на сврака.
Светли плитки има луната
и изцъклени жълти очи,
рачешка ми черупката, Боже,
ти ме чуваш, небето мълчи...
Пролетни мълнии-показалки
ми издраха до кръв небесата,
сини облаци, златни ключалки -
време е, да отворя вратата.