И късен август е, и листопад е звезден,

и нощ е тиха, и безкрай копнежна,

и късен, и безсънен миг е в мен загнезден,

и самота край мен, в нощта летежна...

и аз улавям се, в нощта, че пак се питам

за хиляди неща в живота, дето

дъха ни карат ежедневно да залита,

и да тупти кръвта ни във сърцето...

дали от обич сме родени, и от любов,

или случайност е, и тя е смешна...      

дали е вик живота, или е крехък зов,

дали любов нощта е, като тази днешна...

или любов е да обичаш даже грешен,

в теб мигове подобни - като сега,

когато звездопада - листопад е смешен,

а небосклона – бездна, без ни звезда...