Навън вали. Прекрасна белота.
Земята като приказка вечерна,
омайва ме със снежна красота,
почиства саждите, нагари черни.
Прочиства думи, трие спомени
оставили в душите тъмнина.
Избелва чувствата, проронени
чрез бисерно снежинкова сълза.
И става чудо! Грейва светлина,
отвън навътре, после наобратно.
Как искам с пламъчето на свещта
душите ви да стопля, всеобхватно.
За всекиго да има по искра,
която чрез очите да изгрее.
Дали ще стане по-добър света?!
Дали злината в него ще изтлее?!
Навън вали! Не сняг, а доброта,
предколедна, красива, необятна.
И в тази, тъй омайна тишина,
Любов ви пожелавам аз, превратна!