Настроение

безпаметност

стомана

пясък

спомени сковани в маска

прах

тутанкамон

в ръцете

на годзила

и холивуд

във лапите

на рим

объркани понятия

умирам

жив съм

превъртял

в мазе претъпкано с умрели

мъртъв ще живея в храм

живот и смърт

звучи еднакво

лепкаво

безплътно

днес

земята се отваря

и ставам камък

гол

със медни жилки

хората изсмукват ценности

от мен

и после

кво

пясък и стомана

не

не

приличам на гърне за нощни нужди

в мен изливат все говна

уф

колко ми е гадно