Е, може би не съм перфектна
(макар че ми харесва да го мисля)
душата ми не е красива черква,
ни животът ми - достойна мисия.
Отново обещанията нарушавам
(макар че после люто се проклинам) -
ти знаеш за какво ще пиша
и знаеш пак какво ще питам.
Понякога ме досрамява всъщност,
когато те поглеждам и се сещам
какви неща дарявала съм ти вътрешно...
Май по-добре рядко че те срещам.
И не, не съм перфектна, никак даже.
(макар че ми харесва да го мисля.)
Но не мога да се боря. И трябва да ти кажа -
ти правиш от живота ми достойна мисия.