Очите ти във мен се впиват като жило

и въздухът от синьото трепти в хипноза.

Не искам да си спомням грозното бесило,

възпявано години в стихове и проза.

Нима позорът може в дата да се вмести?

И Февруари да опишем във куплети?

И днес, Апостоле, в портрети си обесен,

над гузните ни съвести ликът ти свети.

Бледнеят думите, ръката ми трепери...

Годините не са стопили ледохода

на онзи вик-въпрос написан във тефтера:

\"Народе????\"