Ръцете ми, протегнати, останаха си празни.
Сърцето ми, горещото, угасваше сред спазми.
Очите ми, наивните, рисуваха химери,
изплъзващи се тъжно сред блянове умрели.

Дланите ми, търсещи, отворени в обятия,
бяха приковани към кървави разпятия,
без блудната целувка, без устните на Юда,
без тихата надежда, без сладката заблуда.

И устните ми, молещи, крещяха, но без звук.
И чуваше се писъкът... мой или на друг
и виждаха се раните - грозни и кървящи...
Но всички тук са глухи, всички са незрящи!

И чувствата ми, бурни, враг или приятел,
затваряха умът ми във ада на мечтател,
разбунваха жарава, умираха сред прах,
чертаеха възходът, а водеха до крах.

Но ръцете ми, празните, напълних със грешки,
и сърцето ми, мъдрото, доби опит човешки
Така очите, наивните, сред сънни химери
рисуваха мечтите ми по-луди и смели.