Напиши ми писмо от безкрая,
от небето звезда ми хвърли,
за да блесне в моята стая
светлината на минали дни
и да стопли студена постеля,
да завие очите с мечти
как ще бъдем от бяло родени
някога, някъде в други земи.
Напиши ми писмо от безкрая.
В него три думи само сложи
\"Ще те чакам!\" Не искам да зная
друго. Само това напиши.
Тъй ще знам, че далече в небето
ти ме гледаш със нежни очи
и целуваш ме тихичко вечер
и прошепваш ми с обич \"Заспи!
И сънувай безкрайната вечност!
Аз съм там и ти пиша писмо
в твойте мисли.\" Ще бъде чудесно
някой ден. Някой ден. Но защо?

Силвия Гуцева