Защо минават годините в чакане?
И как да обичаме,
когато нямаме време да свикнем със себе си?
А този, когото обичам е на хиляда светлинни години от мен.
(Само че не физически)
Никой не ме е наранявал толкова.
Не можа да ме обича,
а ми остави само болката и малко спомени.
Време е , май, да кажа сбогом на заблудите.
Живея сама.
(Само че не физически)
Искам или не никой никога не ме попита.
А можех ли да кажа не?
Обичах или не и как да видя разликата?
Няма да ме има след четири години,
но това е защото всички си отиват.
(Само че не физически)
Живял ли си наистина, ако не си бил обичан?
И мога ли да кажа не?
Всеки ден е вече вчерашен, всяка мисъл е измама.
И само защото Николай го няма.
(Само че само физически)
А всеки днешен ден е само болка.
(Само че не физическа)
Имам ли право да искам?
Или трябва да ти се моля?
Вярваш ли, че не съм забравила да плача,
но просто вече не вярвам в сълзите?
Колко малко исках, колко много имам.
Но нищо от това, което исках.
И колко много се опитах да оставя зад себе си.
Слагах океани за преграда.
(Но се оказа само физическа)
Колко много вярвах, колко много плаках.
Умирах малко всеки ден.
Но днес продължава да ме има.
Дали е само физически?