Казват \" писано\" било е
тежко бреме на главата ти да има -
да се бориш, все едно да търсиш
цвете във пустиня.
Вървиш из прашните пътеки,
изкачваш заснежени върхове,
попадаш в земетръсни зони,
но продължаваш...твойто бреме те зове.
И в сънищата ти дори е тежко,
понякога не можеш да заспиш -
мислите объркано нахлуват
превземат те, забиват в теб стрели.
И се питаш чий живот живееш -
своят или нечий друг...
по своему душата се бунтува,
но сила друга управлява твоят път.
Има галеници на съдбата
с нищо по-добри от теб
и някак леко им -
винаги са крачката пред теб.
Мислите, сезоните, годините...
отлитат си, не можеш да ги спреш -
проблясъците, миговете радост
остават в сянка, в живота ти не лек.
Казват писано било е
съдбата тъй е отредила,
но вървиш, вървиш нататък
и се бориш...туй е орисия.