Намерих те едва когато ти си тръгваше,
и тичах дълго да те спра,
следите ти раздираха сърцето ми
и пълнеха с безкрайна самота.

Разбрах,едва когато ти си тръгваше,
че трудно ще ми бъде без класа,
че вечно ще те търся в душата си
със всяка твоя нотка на гласа.

Усетих обичта,едва когато ти си тръгваше
и в погледа ти срещах същата тъга,
очи в очи,без думи се разбирахме
любими мои дванадесети”А”.

Макар че твоята многоличност
осъди всеки на това,
бъди благословен и нека Бог те пази
сега и в бъдещите времена!