Желязото горещо се кове-
изстине ли- магията изчезва,
тъй както чувствата в човешкото сърце
умират ако с грубост ги изцеждаме.
Днес хората отричат нежността
и все по-рядко стават за ковачи.
Забравят колко е чуплива любовта
и колко тежък чук е тяхното очакване.
Когато майсторът извайва своя меч,
не мисли за кървящите си пръсти,
не смята кой какво ще му даде
и колко шансове за друг живот пропуска.
Отдаден на отлитащия ден,
притиснат от ограбващото време,
ковачът гони с устрем съвършен
прецизността във всяко свое изпълнение.
Приключи ли - забравя за потта,
за болката... За тежката умора.
Наградата - желязо със душа
и нечуплива обич към света и хората!