StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,511
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 309,446
   Точки: 2,638,345
   Съобщения: 136,082
   Лексикони: 4,483
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Надеждата все пак е вечна

В нивята класове неокосени

поклащат се унило със тъга,

лутат се край тях души неосветени,

вкопчили се в буците с въпроса си „Кога?!”

 

Блед лъч попарена надежда

измокрен тихо се е свил,

в молитвите неволите нарежда,

свещта гори, но изхода не е открил...

 

Протегнати са дланите нагоре

на прецъфтелите цветя,

устните напукани говорят:

„Нима мигът ни отлетя?!”

 

Старото дърво се бори

захванало се за последен корен,

листец ще плаче да роди

или часът му ще умре затворен...

 

Заминала е бащината грижа

оставила изсъхнали простори,

прободените блянове се нижат

с нозе във рани в битка за нагоре.

 

Трапища осеяни с бодли

вардят грозните картини,

но пак във въздуха трепти нали,

нали сънят болезнен ще премине?!

 

Орешец, 25.08.2017 г.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-04-20
прочитания: 55
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход