uFeel.me
На възел с иконите
Автор: zefpet,  6 февруари 2013 г. в 15:32 ч.
прочити: 393

Тя, мама, си остана като прошка.
Изпратила бе братята ми, татко.
Изплакваше ги тайно, само нощем,
а денем ни погалваше. За кратко. 

Въздъхваше горчиво пред портрета,
тамян кадеше тихо, като сянка.
Очите и` си бяха две морета,
след отлив скрили мъката безкрайна.

 На пръсти преминавах пред иконите,
а татко се усмихваше в отвъдното.
Не ме преливай – рече – по каноните,
а чашата изпий за мен, до дъното.

 И аз изпивах виното и болката,
а мама все си шеташе притихнала.
Годините ли? Помня ли им бройката!
Най-тежка горест пиех там, под снимката.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me