На служба при огъня


Дишай бързо, докато ме търсиш!
Преминавай с дъха си през трупове,
но от спомени, а не от мигове.
Аз ще бягам от теб напосоки,
но наблизо - като колебание
на запалена свещ срещу вятъра.

Ще тека, сякаш восък към себе си,
за да сложа печат на сърцето си.
Ала както пияният чупи
изтрезнялата чаша - ще счупя печата си.
И парченцата ще отразят във очите ми
тъкмо тези места, на които съм срещал
във очите ти сляпа привързаност.

А когато все пак ме намериш,
дишай бавно! По-бавно от вечер,
отредена веднъж да се случи.
Ако нямаш достатъчно въздух,
ще ти дам - от следите на своя.
И опразнен от дъх ще си тръгна.
Не защото боя се от времето,
във което сама ще си тръгнеш,
за да пробваш вкуса и на другите.

Аз не искам да бъда единствен.
(Да крада светлината ти - за да се храня)
Не присъствай докрая за никого.
Ти не си тази, дето ще може
да е вярна по график на огъня
и да служиш. На теб служи огънят.

А когато все пак ме загубиш,
дишай още по-бързо - защото
ако бавиш дъха си, ще помниш.
Ако помниш, ще губиш от огъня.
И ще вярваш, че аз го замествам,
пък макар и далече да бъда.

И насън не изричай „Обичам те".
Смъртоносен е огънят, който
изоставиш- превръща те в пепел.

Не ме бъркай с живота на въглен.
Щом угасна - угасвам завинаги.
Нека болката в мен да остане.
А във теб да остане горенето.