Ден десети,
месец май,
в десет и пет - час съкровен,
получих малък,
сладко ококорен -
втори дар божествен.
Мина време.
Звънче звънна!
Менче, здравец и очакване...
Вода полях...
стъпки плахи -
надежда в раничка за знание.
Аз мъдреех -
той растеше -
препускаше, като жребец.
Бързо мина.
Лесно беше.
Училище... Последен звънец!
Вечно бягах -
в зима, в лято,
с един или друг ангажимент.
Днес, когато
се огледах -
синът ми е абитуриент!
Весел празник
с трепет чакан -
светлини, приятели добри.
Лунна сянка -
танци луди... Утрин!
Няма да е, като преди...
Идва изпит.
Знаеш, можеш!
Ти си кандидат-студент.
За наесен,
ти наричам...
Сине, нека си студент!
21.05.2009 г.