О, Светлана, Светлана,

ти от сестрите си ми най - желана.

И пак лежа във болница Токуда,

и пак се мятам на сухо като каракуда.

Чакам с нетърпение кога ще се появиш

и болки и мъки да ми облекчиш.

С онази зареждаща усмивка

да ми направиш на системата промивка.

Не искам бързо да се излекувам,

защото после за теб ще тъгувам.

 Кой ще идва в среднощен час?

Там в провинцията - у нас.

А тук леко ми пошепваш

без изобщо лампата да светваш

\"Свали си леко пижамата,

да се докоснем двамата\"

А аз сънен и не разбрал

вече поел порция Трамал.

Светла, Светла и Трамал

това е моя - Идеал!

  24.04.2012 г. Н. Василев