Ти сипеш страстно своята съдба
във дъжд и в музика изляна.
И всеки сам намира се в мига -
мастилена магия преживяна.
А можеш ти, приятелко, добра
във болка да си също силна -
да даваш вяра, светлина в света
и чиста обич в дума свидна.
Твориш ти свят на малки чудеса,
във който се открива пристан,
чрез всяка радост, човешка тъга
във стих от истина написан.
Щом пишеш само за тази любов,
която не умира на небето -
доброто в теб е онзи слънчев зов
изгрял за всички във сърцето.