Щом живи сме-значи и чувстваме... щом чувстваме значи
се и лутаме...а лутайки се и криволичейки чертаем нашето бъдеще....Пътят намираме, после го губим, като в мъгла отново се лутаме... мислим , че на него здраво сме стъпили,а после съзнаваме че нещичко пак сме размътили.....Щом стигнем разклон отново се питаме, накъде да поемем пак да се скитаме... знаци там няма....на какво да разчитаме?
Затуй, когато по патят поемаме, най-добре е с любим нам човек да сме, съдбата в ръцете свои ние да вземеме....
Щом един-друг сме напълно отдадени, патят ни лек ще е...
ще извървим го и двамата от Бога погалени:)