Претръпнах от тръпки недоизживяни.
От форми, образи, предмети изкривени...
От нежности и страсти пропилени...
От хора лицемерни и студени...
Презрях света - тъй дързък и първичен...
С плодове красиви, а отвътре гнили...
Живот като кръчмарска маса - хаотичен,
и хора - за вино своите монети разменили...
Потъпкахме моралните устои,
живеем си безотговорно и развратно...
Захвърлихме невинността в усои...
И движи се светът - но на обратно...