StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,117
   Потребители: 12,355
   Автори: 3,999
   Коментари: 315,368
   Точки: 2,652,456
   Съобщения: 151,486
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,774

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

На най-крайната гара

Добър ден! Един билет за никъде, моля!
За първия влак. Не, без дата за връщане.
Мястото няма значение – нека е произволно.
Мога и права. Все едно ми е всъщност.
Все едно са ми пътят, студът и умората,
вкусът на кафето ви – сто на сто второкласно.
Само аз съм, така ли? Боже, щастливи са хората,
a пък аз само бягам – защото и в мен ми е тясно.
Защото сили нямам за всички възможни въпроси,
изранили сърцето без отговор даже,
защото една обич, неразлистена още, пустосах –
и я пратих в забрава, без да стегне багажа си.
Всяко утро е дуло, лъчите са изстрели –
безкръвно погубват зениците – светло след светло.
Дъждът само стеле тъга – без деня да пречисти,
изрусеният летен дъх като смог на гръдта ми е легнал...
Вижте, Вие май не разбирате? Нямам никакво време! –
хукнах насам бързешката – гола и боса.
Разбрах, че билета оттук само мога да вземa,
от най-крайната гара на име Via Dolorosa.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-12-04
прочитания: 202
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход