Телефонът отново не звъни.

Не чувам твоето нежно "Хей, как си?".

Изчезнаха и твоите шеги

като в ранно утро бягащи звезди.

Душата ми е като стената бяла,

и макар да си мисля, че съм цяла,

това, че не си до мен,

ме превърна в град разграбен.

Сърцето бие в ритъм бесен,

на рока старата песен.

Сънят е непрекъснат спомен,

но се събуждаш стар и уморен.

На любов не се отказва,

тогава наяве си жив!

Но когато някой приятелство разкъсва,

дори насън не е красив.

Всичко между нас се разпада.

Боли. Болката усмивката ми смаза.

И да искаш да си ме забравил,

винаги ще помниш,

че сърцето ми в клетка си затворил.