Не си отивай! Без теб съвсем ще опустея,
ще паяжинясат светлите ъгли във мен,
ще се изгубя, ще се намразя, може и да полудея,
през черен креп ще гледам всеки следващ ден.
Не си отивай! Без теб с кого ще разговарям,
с кого наздравица ще вдигам в чорлавото си безсъние,
без теб безсмислено цигарите ми ще догарят
и ще е дълга панахида всяко пълнолуние.
Не си отивай! Ще те нагостя с последните си рими,
в кристален ямб ще ти налея тъмната си кръв.
Без теб словата ми са птици уязвими,
сърцето ми оголено е жива стръв.