Не успях да ти покажа,
чрез ръцете си...
колко много те обичам!
Сърцето ми беше пълно
с обич за... другите.
Обичах ги и исках да извикам:
- Това е за теб!
Слагам душата си в нозете ти,
целувам твоите пръсти,
обичам твоите мисли
и светлият ти ум!
Правя всичко онова,
на което си ме учила!
Криех се, когато плача
и вехна от тъга,
за да не покажа слабост,
болка!
Ти не я видя!
Не казах думите:
Обичам те !
Не успях и с ръцете си...
А, мисълта ми преливаше,
от топли чувства - за теб.
Забързана за някъде,
разпръсквах пламък
- за всички \"стъкмени\" дърва!
...взела от твоята \"жарава\".
- Ти \"роди\" любовта ми,
приготви мехове за младото ми \"вино\"!
- Научи,ме Мамо!
Страхувах се, да ти призная...
Забравих да благодаря.
И трепетно застанала пред теб,
да загърбя гордостта си!
За да отметна тежестта и сивата,
и видя светлината!
Научи ме на всичко Мамо!
Живота ти, ми беше пример
и твърд под краката ми беше...
Изпивах те жадно !
Преди не разбирах...
- Изгоря, за да ни светиш!
Ние, твоите деца
вървим във светлата ти диря!
Светлина от сърцето си,
изливаше.
Ти цяло - подари ни го!
Не успях да благодаря...
Не успях да разбера!
Не успях с ръцете си да кажа:
- Обичам те!
Ще се опитам, частица от твоята
жарава - назаем взета,
да предам нататък!
Прекланям се пред светлият ти ум
и те обичам!
18.05.2001 г.