Вървя и лутам са безспир,
и пътя все не си намирам,
макар да знам, че най-подир
до теб ще стигна във Всемира.
И тръпна тебе да съзра
и да усетя любовта ти.
Към теб вървя, вървя, вървя...
Летя с криле от радостта ти.
А ти ме чакаш търпеливо
все пак накрая да прозра,
че има нещо най-щастливо -
сърце в сърце. Да, две сърца,
които учестено бият
едно за друго във синхрон
и любовта си да разкрият
препускат като вихрогон.
Ти двете си ръце разтворил
в прегръдка чакаш ме сега.
Преди да си ми заговорил,
при теб ще бъда - на мига.