Пак ли се заравяш в тъга? Не виждаш ли, че само страдаш?

Не можеш дума да обелиш... нямаш право и да плачеш.

Сподавени сълзи уморения ти глас изядоха отдавна.

Подмолно както Него се наместиха и вкопчиха се здраво.

За да мълчиш, за да си тиха, за да си добра за своя Идеал.

Мислите ти оредяваха от ден на ден, започна да забравяш.

Цветното ти минало не съществуваше, родена беше вчера -

oт Неговия поглед и хубавите думи за едно начало...

Дните се изнизваха, a ти се срастна с някой друг.

Не беше ти, усмивката ти се загуби. Очите потъмняха.

Живееш заради някой друг, в някой друг, другаде, далеч.

И Онази дружеше със смъртта. От хубаво ли? Не...

Друга несбъднатите си чада потърси в твоя дом. За ужас...

Всеки страда. Всеки има липси. Ти недей понася чужди.

Не позволявай тежкия товар на чуждо минало да ти тежи.

Рано рухват рамената. И очите ти съвсем угасват, и тъмнеят.

Имаш време да живееш. Да събираш светлина. От Извора.