На стария пристан стоя сам на кея.

Изпращам последния залез нечакан.

Изпращам изгубена вече и нея

на малкия кораб, прегърнат от мрака.

Изпращам повяхнала в ранната есен

като прегоряло от слънцето цвете,

като позабравена днес стара песен

последната моя любов сред морето.

Потъва в нощта и дори не поглежда.

Вълните отнасят я нейде далече.

Навярно, простила се с всички надежди

и моята младост отива си вече.

А аз продължавам на кея да чакам.

Дано да се върне тя с птичето ято.

Дано да изплува отново от мрака.

Нали догодина ще дойде пак лято.