Забързани в сивото ежедневие,
препускаме с рогата напред,
забравяме за важното наблюдение
върху малкото неща, които са наред.

Оплакваме се от щяло и нещяло,
как всичко ни върви назад,
че загърнати сме в сиво покривало,
че светлина не огрява дори на инат.

А колко по-добре ще бъде
да се усмихнем на всичките неволи,
да загърбим нищетата за момент,
с отворени обятия да посрещнем...

... всеки следващ слънчев ден!