На гарата

за миг на перона

се срещнахме с погледи

ти ме погледна

аз пък ти кимнах

спрях пред гишето

ти беше зад мене

да си вземем билети

предложих

в различни посоки

ти ме допълни

Господи

каква романтика

и как си допаднахме

усмихнах се

ти пък изцвили презрително

посочи към мечка без козина

държаща палтото ти

аз съм влюбена

констатира

във мене

аз те допълних

Господи

каква ирония

и как ме удариха

животното с неясен произход

ме гледаше

щастлив като мида

със средна интелигентност

разбира се

и са кво

рече животното

ми нищо

отвърнах невзрачно

Господи

какво неразбирателство

от наша страна